На 3 март честваме Деня на Освобождението на България от османско владичество. От 1991 г. тази паметна дата се превръща и в Национален празник на Република България.  На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага края на Руско-турската война от 1877-1878 г.

Всяка година на 3 март на връх Шипка се провеждат тържествени чествания по повод Националния празник, тъй като именно там се води най-епичната битка по време на цялата война.

Още по време на Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари – 16 април 1879 година) е взето решение за изграждането на паметник на българския опълченец, почитащ епопеята на връх Шипка, но години наред идеята остава нереализирана. След преговори за изграждането на паметника с нелеката задача се заема екипът на майстор Илия Мъглов, но скоро след това те се отказват поради лошите атмосферни условия. По-късно строителният комитет обявява търг за продължаването на строежа и след като кандидати не се появяват един от архитектите се сеща за Пеньо Атанасов Колев, познат още като Пеньо Бомбето.

По време на работата си по строежа на почивната станция до двореца Евксиноград Колев получава и предложението за паметника на връх Шипка. За момента, в който приема нелеката задача Пеньо Бомбето си спомня: „Гледам паметника само до костницата изкаран и отгоре една бетонна плоча, армирана с желязо. А пък горе един студ, един силен вятър. Викам си.. Пеньо, имало е защо да напуснат хората туй място.. И си мисля – как да откажа. Добре, ама касиерът на комитета Киров влезе в един окоп, целуна тревата и заплака. Той беше опълченец, с такава една хубава брада досред гърдите, ще е имал тогаз 75 години. Чудя се – бре, какво му стана на тоз човек? Отивам две-три крачки към него. А той се  изправи, прегърна ме и каза: „Майсторче, виждам, че си млад и че имат доверие в теб. Земи го, каза, да го изкараш, като баща ти се моля! Да го видя, че тогаз да се отвори земята да ме прибере. В тоя окоп бях ранен, мойта и кръвта на другарите ми е текла по тая трева, заради България.“ Сякаш мравучки ме полазиха. Рекох си – хората кръвта си тук са давали, пък аз да се плаша от вятъра. Не, ще го направя.“

Пеньо Бомбето събира работници от село Шипка и каменоделци от Дряново, но след като виждат какви са условията, те веднага се отказват. Тогава той наема 14 каменоделци от Габрово, на които плаща предварително, и те му се отплащат с усърдна работа. Не липсват и куриози – в един момент чертежите за строежа биват изядени от едно магаре, което оставя само изображението на бронзовия лъв.

Тържественото откриване на паметника е на 26 август 1934 г. На него присъстват цар Борис III и министър-председателя Кимон Георгиев. Името на Пеньо Атанасов Колев не е споменато никъде и обиден, години наред той не се качва до Паметника на свободата, който е изградил със собствените си ръце.

Пеньо Бомбето умира през 1987 г. в град Попово и макар подвигът му често да е наричан „втората Шипка“, той си отива от този свят, забравен от мнозина.